Специалността “Бохемистика” (чешка филология) е с утвърдени през годините традиции и е една от най-старитие славистични дисциплини в Пловдивския университет. Тя е университетска магистърска специалност. Учебният план на „Славянска филология с чешки език” се реализира в продължение на десет семестъра (5 години). След като завършат семестриално, абсолвентите полагат държавни изпити по български език и литература и по чешки език и защитават магистърска теза (дипломна работа по избрана от тях тема в областта на езикознанието, литературознанието или културната антропология). Обучението включва интензивен курс по  чешки език, изучава се историята на чешката литература, получават се задълбочени знания за  културата  и историята на Чехия. В курса на обучение са застъпени и други славистични дисциплини, които дават на студентите широк спектър от познания и активни комуникативни умения.  В учебната програма е застъпен и кратък курс и по един от останалите славянски езици – руски език, полски език, сръбски и хърватски език, словенски език, беларуски език.

Чешкият национален флаг

Паралелно с обучението по славистичните дисциплини студентите получават и фундаментална българистична подготовка, предвиждаща детайлното изучаване на български език и литература. Теоретичната подготовка по българистика и по методика на преподаването на български език и литература и успешно проведената педагогическа практика осигуряват на завършилите право да работят като преподаватели по български език и литература.

Чешкият герб

Широкият спектър от знания, които студентите получават, задълбочената подготовка по фундаментални филологически дисциплини и езиковите умения в областта на славянските езици осигуряват на завършилите специалността възможност да работят в различни хуманитарни направления на обществения живот. Завършилите получават образователно-квалификационна степен “магистър по славянска филология” с професионална квалификация “Специалист по български език и литература и по чешки език и литература и преподавател по български език и литература в средно общообразователно училище”. Могат да работят като преподаватели по български език и литература в основните и средните училища (5 – 12 клас) и по чешки език в средните училища или в специализираните школи, като филолози (научни сътрудници, преводачи, кореспонденти, редактори, коректори), в средствата за масова информация ­ (радио, телевизия, вестници и списания, издателства и др.).
Предимство при обучението на студентите бохемисти са и договорите по програма Еразъм, сключени с едни от най-престижните чешки университети: Карловия университет, Прага; Масариковия университет, Бърно; Остравския университет, Острава, Университетът в Пардубице.  Програмата „Еразъм” е един от най-мащабните и успешни образователни проекти на Европейската общност за сътрудничество в областта на висшето образование. Мобилността с цел обучение дава възможност на българските студенти да следват между 3 и 12 месеца в друга европейска държава, което значително разширява техните академични, езикови, социални и културни компетенции. Всеки един студент има възможността да учи в избран от него чешки университет, като кредитите, покрити там, се признават в България. Освен тези договори студентите бохемисти имат възможност да кандидатстват за едномесечен летен езиков курс или за семестриално обучение в чешки университет по програми на Министерството на образованието.

Чешкият химн: Kde domov můj (музика) / Чешкият химн Kde domov můj (песен)

Тинският храм на площад "Старе место", Прага

023

Златна Прага - катедралата "Св. Вит", крепостта Храдчани и Мала страна

karluv_most

Карловият мост в Прага

Галерия 1
Галерия 2
Съдбата на бохемиста

Странно нещо е  съдбата на човека. Изграждането на характера, на личността, пробуждането на определени наклонности, интереси и предпочитания, развиването на заложените у всеки способности, култивирането на чувство за хумор – всичко това става по неведоми пътища и като че ли граничи със загадъчното и ирационалното.

Вероятно в началото на всички тези процеси стои любопитството, което еволюира (но не винаги и не задължително) в любознателност. За мнозина важна роля изиграва сeмейната среда, невидимите нишки, които ни свързват не само с родителите, братята и сестрите, но с целия род, в който обикновено има различни характери – някои по-ярки и колоритни индивидуалности, а други – по-скромни и земни, но стъпващи здраво по земята. И така още от детството си човек започва да утолява споменатото вече вродено любопитство. То го  отвежда към игрите и спорта, към пътешествията и приключенията, към музиката и песните, театъра и киното, пластичните изкуства, към КНИГИТЕ.

Естествено, не всеки има шанса да се докосне до всичко и да бъде обсебен от всичко. Но всеки, който е стигнал до книгите и е успял да надрасне обикновената читателска жажда, закономерно се стреми към задълбочаване и уплътняване на познанията си. И когато има късмета навреме да открие какво истински и неотразимо го привлича, най-често успява да се реализира пълноценно в духовно отношение. За тази цел са необходими още редица благоприятни условия: освен семейната среда важни, много важни са съучениците, състудентите, приятелите, колегите и, разбира се, учителите. С тяхна помощ и под тяхно въздействие човек се изгражда и дооформя като характер, като индивидуалност, като личност със свои възгледи, предпочитания, качества и недостатъци. Обикновено в живота си всеки се ръководи от някакви принципи и идеи, които се стреми да следва. Да, наистина всеки, защото и онези, за които най-важни са посоката на вятъра и личният интерес, също си имат свой основен принцип в живота. Но за тях предпочитам да не говоря.

Бих искал да призная, че за мене няма нищо по-ценно, нищо, което да ме прави по-щастлив, от шанса да работя като преподавател, да виждам как онези, които преди време съм научил на азбуката, с годините съзряват, стъпват на краката си, догонват ме и ме задминават. Никога не съм си позволил да възприемам успехите на другите като лична обида; напротив – искрено съм се възхищавал и радвал на постигнатото от тях, възприемам го и като свое постижение.

И ако още преди време стана известно и популярно кредото на нашия учител професор Светомир Иванчев – “Čiň dobře   a neboj se !”  или   “Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!”, – то аз ще си позволя сега нескромността да споделя пред вас максимата на своя живот:

Да работим всички (и всеки според силите си) за бохемистиката, за славистиката , за родната наука ;  заедно  да се стремим към триумфа на просветeното знание и на човечността!

Не зная как ще приключи боричкането между политиците, но ние –образно казано – вече сме спечелили своите избори. И в това е нашата привилегия, за която трябва да сме благодарни на съдбата си, на своите родители, учители, приятели и колеги.

Искам да им благодаря, не – искам ниско да им се поклоня и да ви уверя, че докато съм жив, ще се чувствам признателен към всички тях. Благодарен съм и на всички вас, които присъствате тук и които – вярвам – е довела близостта до моето виждане за нещата от живота.

24.10.1996 г.

Учителят на редица поколения български бохемисти - доц. Янко Бъчваров